Погледни към безкрайното небе,
що простира се над нас.
На него свети луната,
красива, но самотна...
Загубила е тя любимия си,
точно като мен...
И всяка нощ, когато се показва
на небето, аз усещам нейната тъга...
Усещам, че тя го чака,
също както аз чакам теб...
Усещам любовта й, но
се питам дали той я усеща...?
Тяхната история ми напомня
на нашата... не мислиш ли...?
Но защо любовта не усещаш ти...?
Наистина боли...
© Наталия Благоева Todos los derechos reservados