Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.
Ще пише на букета: «Вярвай, мила,
откакто с теб съм, радост няма край!»
Прегръдка тя ще дири за закрила,
разчувствана до сълзи, то се знай.
Та на балкон сме. Стягам свойта лира.
Дочувам – дрон издига се, бръмчи,
но при съседите отдолу спира.
Комшията започва да гълчи: ...