История с хлебарка
Имаме един колега -
многострадална Геновева!
Веднъж - от самота безправна,
с една хлебарка разговарял.
Тя го изслушала със състрадание,
но... вдън ухото му припаднала!
Той, в кавалерското си чувство верен,
за нея мислел разтреперен.
С парфюм я пръскал. Спирт ù сипал...
Край тъпанчето тя опитала
да произвежда звукове и спазми...
Човекът почнал да се дразни
и... ядно взел прахосмукачка!
Отвърнал на закачка със закачка.
Продухвал, смукал, ала всуе...
Хлебарката не можела да чуе.
Умряла в апарата слухов.
С пинсета ексхумирали трупа ù.
Колегата ни с болка се кълнеше:
- По-вярна от съпруга тя ми беше!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados