Историята на една сълза
Една сълза се стече по скулата на една жена.
Тя бе събрала обичта на нейната душа.
Бе събрала болка, бе събрала красота
и всичко за една любов, пълна със тъга.
Мина таз любов, позната ни на всички,
мина благородно и със себе си отнесе всичките ѝ мисли.
Отдаде ѝ се тя, ала не напълно,
трябваше ѝ време, но беше твърде късно.
Замина си той със тежки слова
и остави след себе си история от чувства и една сълза.
Един ден, каза тя, ще търсиш моите сълзи
и ще знаеш, че без мен не можеш ти.
Затвори таз жена очите си червени -
остави болката да се стича по клетите ѝ вени.
Ще страда тя ден, два, може би години,
но не ще забрави раните, сърцето ѝ покрили.
Няма да го обикне втори път,
ще седне тя на стола на страшния му съд.
Ще го обвинява и ще му крещи,
ще го прати във забвение и ще си прости!
© Ди Todos los derechos reservados