8 ago 2007, 15:59

Историята на кралицата 

  Poesía
815 0 0


Избледнява луната, настъпва зората,
наближава и сетния час.
Облаци слънцето скриват, мечтите се сриват.
Бълнува умът ми на глас.

Провиквам се силно, усмихваш се дивно,
потегляш на похода нов.
Войници в колони редят се, камбаните бият.
И ето го царят - готов!

Минават се дни, не спират сълзи,
постелята тръпне от студ.
Наследникът спи, редят се слуги,
посрещат те кралския труп.

Болка гори, самотата тежи,
луните избледняли - заспиват.
Останах сама, защо ме избра,
да бъда кралица- горда, красива?!

© Теодора Тт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??