През ада, чистилище, райски градини,
минава – не всяка душа – зад воала.
Готова за път, след много години...
родители, близки, любима избрала!
И тръгва... През Лета... настъпва забрава...
Животът предишен е скрит зад завеса....
Душата се ражда, расте и съзрява
и почва играта в поредна пиеса!
* * *
При срещата, мила, целувай ме нежно...
Свенливо и плахо прекрача ли прага,
то ти погледни ме в очите копнежно... ...