Из
Стоях под дървото в средата
и чаках да падне в съдбата ми
златният плод на греха и душата,
от който всички сте хапали.
Ти бе Адам, аз се облякох във Ева,
давих се в твоите кладенци-погледи,
жаждах душата ти, ровех към нея,
ала намирах по пладне сърце вкаменелост.
Да се спася от змията, завих се в листа,
писах по тях, плаках и сях
думи и рими, билки и болки, ...