Аз българин съм във чужбина

избутвам там година след година

гордеех се в началото с това

но дойде време и главата ми увря

аз боря се със разни обичаи

 на  недодяланите западни кравари

и питай ме, какви ги дялаш тука

с ежедневие умиращо от скука

 не бих могъл да отговоря,

не бих могъл да те оборя

Защо не си си тръгнал?- питаш

Къде сред тия негодяи скиташ?

Извън пределите на рая

овците божи гониш със кравая

 и полъхът на чуждите земи

жестоко вътре във душата те гори

кат полип кървав недозрял

на язва тумор във червото избуял

Но истината не е проста   

а е кат гниещо листо под моста

Аз знам че върна ли се в моята родина

след кратко време ще загина.

Труд знание и благородни сили

Не хващат корен в канарите диви

с бухалка наглост и побой

се преживява във обществения строй

и всеки залък там се смучи

от банда паразити кучи

говеда тъпи без акъл

изчадия на дявол зъл

 и други малки мижитурки

със остри зъби на акулки

за тях си дойна крава

живееща във чуждата държава

страхливи, гледат мили

изсмукват кръв от твойте  жили

Затуй ще трябва да отложа  

не бива аз да жертвам мойта кожа.

Ще дойде време, всички тез гадини

и всякакви си малоумни свини

във мижи дупки ще се крият

безпомощно и жално те ще вият

кат песове без зъби застарели

от страх в колибите се сврели

и няма да са никаква заплаха

за мойта родна стряха.

Тогаз ще взема само нужния багаж

камион до горе със кофраж

и тухли и баварски керемидки

накичени за път със росни китки

че стигна ли във родната земя

голяма къща почвам да строя

с огромен двор и бели каменни дувари

тъй както са ни учили дедите стари

с чардаци, стрехи, медени улуци

хамбар със място за каруци

а малък извор на средата ще бълбука

на близо из полята кукувица кука

и там на сянка под върбата

ще пия аз ракия със салата

със истина в душата озарен

просветва ми кат ясен ден,

че там където си роден,

оттам извира смисъла на твоя ген.