Ежедневни приключения 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират.
Часовете се усещат утроени...
Хайде, де!...стрелките на часовника са спрели.
Времето не бърза,
аз, пък - да!
С таз' душичка златна как ще чакам утринта!
Ще ви пиша чак от там,
ако, изобщо, реша да потворя...
Но, снимки, обезателно ще съхраня!
Въздухът е чист, природата - красива, 
ручейче с вода пенлива,
песни пеят ми щурците,
пиленца цвърчат, няма ги мухите...
От сега готов съм да поетизирам,
по пътя няма и да спирам.