Ежедневни приключения 5
...
Пак ли заваля?!
Гръм отекна, чак до мозъка ми изтрещя.
Бегом, в банята се скрих
и опашката завих.
Щото тя е баш локатор,
страх бера от мълния, предатор...
Но, за жалост, и в банята валеше,
душа пуснат, някой из мъглата рече:
- К'о прайш тука, бе, брат'чед,
нещо си объркал - днес не си на ред!
Гледам с ококорени очи,
главата ниско и прибрал уши.
Сянката подбутна ме с крака,
а аз - ръмжа ли, па ръмжа...
Грижовната ми мама от стаята дойде,
и каза мило:
- Ела, момче!
Защо отново в банята се крило,
уплашеното ми пораснало кутре?
Нека на тераската да идем,
заедно да гледаме дъжда.
Аз - на коридора в поза " мирен"
сърцето ми, обаче, ще изкочи през носа.
© Красимира Генева Todos los derechos reservados