...
Сложил съм си празничната папийонка, 
ще бъда публика, а мама - песнопойка.
Два дни, вече, в кухнята размахва ръкохватка,
муза я подгони и изпатка -
прави се на Бродуейска прима,
пее, докато се вихри тамошна кулинария.
От нас се иска да ядем и пием като за последно,
ако не похвалим - прощавай, скъпо меню Коледно!
Движи постоянно домакинската захватка,
събира златно руно в малката лопатка.
Имат си и воден син - любимец,
голямо диване, хич не е ленивец,
самовлюбен, дама не търпи,
изяде й опашката, почти.
А аз ухажвам елегантно,
после - малко по-фрапантно,
скачам изведнъж - е, това си е нахално,
но в любовен пик - похвално!
...
Пак се раздърдорих,
отново изблик на словесен порив...