Из Досието на Истината
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно,
но после скри дори и обичта си.
Истината - вечната жена,
с Измислицата се сроди потайно.
Разказа ù забравени неща.
В съня ни закодира вечността си,
някъде, в небивали пространства.
В просъницата праща ни Надежда, ...