Из философските прозрения на един плъх
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род
свърши в гърлото й ненаситно...
Но ето, свърши нейният живот
и сега я хапва апетитно.
Почеса се по голата опашка,
облиза побелелия мустак,
гризна си последна хапка
и за после си открадна крак.
Но в безгрижието си забрави,
че трябва винаги да е нащрек.
Крак космат неправилно постави
във капан на демон друг... човек...
И отново тъжно размишлява
плъхът за обратите, късмета,
че котката не го хвана дълбоко съжалява,
тя поне... би го убила на момента...
05.03.2023.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересен стих, Гош!
Плъхът си остава плъх и никога котка!
Това е и есенцията на творбата!
Разменените роли са нерационален лакмусен избор!
Плъхът са всъщност хората, които се мислят за нещо повече от другите, давайки съвети!
Мислейки се за богоизбрани и велики, но всъщност не са нищо повече от този, на който дават съвети!
Матей 7:3-5 НП
И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? -
Мерси, Скити 💐
-
За съжаление до тези прозрения се стига при вече свършен факт, когато е твърде късно...
Капанът щракна, Георги!
Хареса ми! -
Мерси.
ПП
И той често е в ролята на плъхчо, та със сигурност... -
Замислящо! Струва си да се прочете! Дали и демонът-човек не страда?
-
Любомира???
-
!!!!!
-
Пепи, коментира точно акцента на творбата 🤣
Мерси. -
Плъхът бягал като мишка!
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Мерси, Ничка.