"Из хроники на Прокълнатия град"
...нощта кратка не е,
сенки мамеха душите,
и града голям свой свят твореше,
за мъртвите театър той строеше.
И всичко в кръв се обагря на края,
смях разкъсва устните безгластни,
попаднали в поредния капан,
на овации без край, жадни за безкрайни танци.
Поклони се и танцувай на тази сцена,
пред тълпата си двуличник ням,
ала трупа в килера не ракривай, ...