ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА ПАМЕТТА
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете?
Дали летял е като птица
из бликащите небеса?
Аз знам, че всички чудеса
все някога се сбъдват – тихо.
Блажена съм била, че вкусих
послания и земни тайни,
останали за друг незнайни.
Но дъжд след мен валя изкусно
и три старателно и гневно,
дордето станах непотребна.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados