31 mar 2008, 9:40

из "малки парчетии" 

  Poesía
834 0 14

Самотна мравка заблудена сиротно

плаче за мравуняка изгубен...

 

Глухарчето я слуша умилено.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много лошо,че не само мравката е заблудена, ама нас пък няма кой да ни съжали
    поздрав!
  • красиво
  • Колко красиво...и тъжно...
    Браво Владов, отличник такъв !!!
  • Ех, страхотно е - може някое от пухчетата
    на глухарчето да прегърне мвравчето, да полетят
    и току виж са кацнали където трябва !!!
    Поздрави, Стоян!!!
  • Не е хайку, няма да броим срички!
    Да ти кажа честно, пърниге твои два куплета ми допаднаха, но за финал много ми хареса края на коментара на Витания!
  • Влязох в ролята на глухарчето, Владов!
    Заглухарих се заслушано ...
  • Голяма работа са тия твои"малки парчетии"!И все пак мравката не е самотна!Има си другарче-глухарче...
  • хех,това е доста интригуващо;>Завидях му за слуха на глухарчето;>
  • Поздрав!
  • То там където падне, там гори... Слуша, не слуша...
  • Много нежно малко парченце,но аз все още си мисля за Фреди...Не можах да напиша коментар,защото просто не можах.Имала съм няколко подобни случая/дори ми се е налагало да правя ефтаназия/и поради това,чак сега намирам сили да ти напиша нещо.Чудесен си Пинда!!!
  • Приказно...и мен умили...трогна ме!
    с много обич, Стоян. Нежна е душата ти.
  • Само глухарчето може да разбере истински загубата... едно подухване на вятъра е нужно.
    Поздрав
  • А на мен ми стана тъжно!
    Горкото мравче!
Propuestas
: ??:??