изречена (Мая Попова)
325 6799
17 may 2009, 13:26

(из)Невяра 

  Poesía » Otra
2353 1 36

 

Отивам си. Не искам да се плаче.

Така е писано. Един от двама

когато тръгва си, тогава значи –

не е щастлив. Защо да мами?

Прости ли ми? На думи вероятно.

Забравих минало. И бях смирена.

Задрасках всички пътища обратно

и сто пъти написах „победена”.

Не стигаше. Обели ме до кожа.

Под лупа ме огледа. Колко още?

Безверието убива и не може

да има щастие, щом няма прошка.

Отивам си. Сама. Обезсълзена.

Закърпена. (модерно за сезона)

Превърне ли се вярата във бреме,

не плачат и най-свèтите икони.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!Поздрави!
  • Харесах!
  • Силно и прекрасно написано.
    Поздрав!
  • Чета и си мисля....че тук има МНОГО СИЛА!
    Не зная, дали е пряко свързано с личния ти живот,това няма значение....просто има толкова много сила,че мога само да ти се възхитя!
  • ее.. нямаш спирка!
  • "Превърне ли се вярата във бреме,

    не плачат и най-свèтите икони."бих добавила с радост към "Мисли и афоризми през вековете"!
  • Мая...мила,
    написано красиво и изящно, с много финес.
    прекрасен стих.
  • Тия пирони- с чук ли ги кова по клавиатурата, а?
  • отново без думи оставам пред твоя стих... много красиво пишеш
  • Ох, как умееш да насълзяваш, Майче!!!
  • Много истинско! Развълнува ме, Мая!
  • Безверието убива и не може

    да има щастие, щом няма прошка....

    А поиска ли прошка??
    Попита ли:
    "Дали ще ми простиш ??
    Дали ще си простя??"
    Получи ли отговор??:
    "Не мога..."
    В живота всеки има своя истина и своя гледна точка, но както споделих и преди малко, на друго място, най- страшни си остават илюзиите за обреченост и фатализъм...
  • "Превърне ли се вярата във бреме,

    не плачат и най-свèтите икони."
    !!!
  • Поздравления за правдивия и вълнуващо поднесен стих!
  • !!!
  • Аплодисменти!
  • със синия конец...
  • Невероятен стих!!!
  • Зем ще ти стори поклон с едно стихо:

    След мен ще крещи

    Нежност за друга. Като пухче във шепа.
    Старото топло в пазва ще скрия.
    Омръзва напразно душата да шепне.
    Тръгвам завинаги от лъжливото "Ние"!

    По познати пътеки е походката тежка.
    Сменям посоката. Към топлината вървя.
    Босо момиче, толкова жежко...
    Как да премина, щом е тънък ледът?!

    Усмивка ще трепне в края на устните.
    Не искам очите ти да се губят в сълзи.
    Моя заблудо! Моите чувства...
    Вътре във мене жестоко кърви...

    Прощавай, любима, да се обърна не смея.
    Защо ти е поглед и кални следи?!
    В стих ще преплача, ще вярвам, живея,
    но моето име след мен ще крещи...

    Много провокираш Майче- жива и здрава да си! Зем.
  • Майка, к'ви са тия бомби напоследък?
    Много густо!
  • Ох, Майче, само ако знаеш какво ми причиняваш като ги наредиш такива... Страхотен стих!
  • Много силен стих! Най-голямото щастие е споделената обич!
    Поздрави, Мая!
  • Когато любовта си е отишла, най-честно и достойно поведение е раздялата.
    "Защо да мами?"
    Много точно, Мая.
    Поздрав!
  • Чудесна интерпретация на вечната тема за морала и свободата в любовта, за оличностяването във взаимността, а не обратното. Всеки има нужда да бъде първо себе си и да получи признание за това. Любовта е равноправно единение. Другото е безверие и раздяла.
    Поздрави за стихотворението!
  • Знам си аз,че ще прочета ОТНОВО нещо стойностно! Поклон и от мен,Маичка! И .....заслужени аплодисменти!! Много си ми в сърцето!
  • красиво изречено!
  • Дълбоко и правдиво пишеш Мая - покланям ти се!
  • Поклон!
  • Много, много харесах!!! Поздравления!
  • !!!
    Трудно се коментира такава поезия!Но пък те чета с голямо удоволствие!
    Стиха е страхотен!
  • "....то в изневярата има хем вяра, хем и изне..."

    http://www.vbox7.com/play:66190be9
  • "Закърпена"... Точно! С незаличими белези след всичко! А за изказа - възхищавам ти се !
  • "Превърне ли се вярата във бреме..." - няма живот, майка!
  • За прошка се изисква разкаяние,
    не чакай някой така да я даде,
    прощаването не е като подаяние,
    сърце то иска...до сърце...
  • Хубав стих!!!
  • Хубаво стихотворение, Мая. Както винаги.
    Наистина, когато вярата се превърне в бреме, любовта си тръгва. Първо плачем, но после сълзите се свършват.

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??