Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно.
Забравих минало. И бях смирена.
Задрасках всички пътища обратно
и сто пъти написах „победена”.
Не стигаше. Обели ме до кожа.
Под лупа ме огледа. Колко още?
Безверието убива и не може
да има щастие, щом няма прошка. ...