НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/

Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!

И днес са дните ни по-сиви!
Забравихме се с радостта!
И сякаш ний сме по-злобливи...
Не търсим смисъл във света.

По-малко дните ни остават.
Не ще сме вечни във света.
Не търсим още чест и слава,
но мил ни е и нам света!

Но все таки вървим нататък,
с безсмислието си, напред,
с трохите, с малкия остатък,
без зов за нещо... И ответ!

И търсейки с очи и стави,
в тунела малка светлина,
с надежда зло да ни забрави,
но не и нашата злина!

Макар и скарани с живота,
и нас от Смъртта ни е страх!
До край сме впрегнати в хомота...
И аз за жалост остарях!