И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си упование,
мога да се закълна, че сте ме виждали
в едно доста по-щастливо състояние.

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.

Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...