Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер.
Не вярваме даже на "театър".
Неподареното цвете изсъхва. Уви!
Протягаш ръка - само вятър.
Не знаем сутрин, не знаем и вечер.
Не знаем и нота сърдечност.
С нови дрехи, така ни отива!
За нас самотата е Вечност! ...