14 mar 2017, 20:33

`Избор 

  Poesía » De amor
632 4 9

И този път пропуснах

можех да го кажа

тръгвам си

не виждаш ли

в сърцето ми е пламък

пътеката към теб

ще паля и руша

основите ще срутя

на мост граден от камък.

Знам не си виновна

бях слепец с очи

но само от Любов

Душа изпълнена от страст

греховна

усещане за теб

неистов зов.

След себе си

оставям пепелища

пред мен Лодкаря

със протегната ръка

два сребърника само

и след тях е нищо

с Лодкаря или пак Химера

накъде ли да вървя.

 

Март,2017г

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??