7 dic 2006, 17:52

Избор 

  Poesía
1127 0 2
Защо ли винаги в живота на крайностите съм подвласна аз?
Защо, дори когато в мислите си искам нещо,
на глас изричам, че ми е все едно?

Дали така съм се родила,
с лош характер,с опак нрав
или с течение на време съм го придобила
през мойто бурно, кратко съществуване!

Понякога ще кажа дума лоша
на някой, без причина, без вина.
И после ще ми бъде мъчно,
но много трудно ми е да се извиня!

Навярно после ще улегна,
ще стана по добра
към тез, които ме обичат и с мен, във моята борба,
напред в живота да надничат!

© Дарина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно е, звучи ми като импресия ... споделяне.

    Поздрав и усмивка.
  • абе тва ми прилича на разказ....и има даже няма
Propuestas
: ??:??