29 ago 2005, 22:51

Избор 

  Poesía
772 0 4
Не се плаши от силата на цветето,
поникващо между скалите.
Така живеят и поетите,
сред камъни,но със сърца открити.

Намират красота и в делника,
докосват струните на вятъра,.
Живеят в собствено безвремие,
а тъмни сили ги подмятат.

Ще бъда цвете.Ти не се страхувай.
Цветята само ни изглеждат слаби.
Ще бъда цвете.За да излекувам
душата ти,до смърт ограбена.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??