Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие.
Застинала тук сама...
Струва ли си, се пита моята душа,
толкова студена и празна
отвътре... заради теб да стоя?
Но как?... Как да влея огън пак
там, сред таз мрачна пустиня?
Проблясва блед силует... ...