31 oct 2010, 23:42

Избор 

  Poesía » De amor
688 0 3

Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие.
Застинала тук сама...
Струва ли си, се пита моята душа,
толкова студена и празна
отвътре... заради теб да стоя?
Но как?... Как да влея огън пак
там, сред таз мрачна пустиня?
Проблясва блед силует...
Ти ли си?... Дойде и моят ред!
Кой ще ми каже сега,
да се боря ли или да умра?

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??