12 nov 2014, 23:47

Избор 

  Poesía » De amor
392 0 2
Омайва ме нощта
с шепот тих на падащи листа.
Ръми и гъста навъсена мъгла
разхожда се по улиците пусти.
Омръзна ми сама да чакам
раждането на деня.
Уморена ще заспя,
ще покрия с пепел свойте чуства,
ще зария любовта в черна дупка.
Ще боли! Знаеш пътеки до мойто сърце,
незнайни за никои други.
Знаеш обичам до гроб, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??