Загърбвам спомените вече.
Аз дълго сама си бях палач…
Болка няма, с времето изтече.
Росят очите само, няма плач.
А ти на жертва образа свали.
Виновна - ли е твоята присъда?
Избор направих и не ме боли…
Храна за лешояди не ще да бъда.
(а)
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка за теб.