Избор

5 nov 2014, 8:00

Poesía » De amor

569 0 2

Избор

Кой ли с косите ти ще си играе?

Кого ще милват твоите ръце?

С целувките чие сърце ще палиш?

Кой ще обгръщат твоите нозе?

На колко ли мъже ще се отдаваш?

И колко удари ще понесеш?

Но помисли дали си заслужава

детето да живее вечно в стрес?

И няма ли поне за миг да страдаш

за всичко преживяно между нас?

Поемеш ли по този път оставаш

завинаги сама във труден час!

Каквото е било не ще се върне –

ще избледнее споменът за мен.

Но знай съдбата ще се преобърне

и теб ще те оставят някой ден!

Тогава ще усетиш самотата!

Ще трепне нещо в твоята душа

и моля те на гроба ми да сложиш

един букет от дъхави цветя!

Любомир Попов

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

poem_lady (Фери)

2014-11-05T21:31:42+02:00

Много тежко стихотворение откъм замисъл и съдържание, но все пак ми хареса!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2014-11-05T10:13:26+02:00

Първоначално се стреснах като прочетох "косите" с едно допълнително "т"... Но грешката е моя. Хубаво стихотворение, макар нито раздялата нито самотата след нея са неща, които могат да донесат радост.