Знай, тялото без душата

е протяжен и тъжен стон,

птица без небе – саката,

и изсъхнал от мъка клон...

Виж, душата във тялото –

това е награда тежка...

Божественото. Огледалото

на същността ни човешка..

Между душата и тялото

ти тялото си избра -

тленно и прéходно. Цяло то

надеждите ти побра.

Пренебрегна душата.

Подмина я.

Даже не я различи.

Тя бе златната мина. (Я

се взри в тъмните ú очи...

... там ще намериш себе си

и още много неща...)

Но ти от тялото обсебен си,

бързаш... Преваля нощта...

На сутринта ще е празно

в очите ти – ограбена църква.

Всичко ще ти е омразно.

И ще си сам до побъркване...