Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято
от твоята радост красива!
Да плачеш, обаче, не бива,
щом видиш звезди да догарят.
Кой избор е всъщност обречен
да тъне в забвение вечно?
Не е ли животът мираж?
Не ще да пребъда чрез рими...
Поет ли съм вече без стаж?
Зова те сега - говори ми!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
Благодаря, Стойчо!