Изборът на Сизиф

Всеки ден ги навивам нагоре

малки улици на моите дни –

но търкаля кълбото надолу

непознат и инатлив Сизиф.

Имам мивка, мия със страст

всеки белег на чужда перфидност.

Омалях да почиствам  титански след вас -

да се мятам безгласно и рибешки.

Да кървя във душата. В чаша вода

да ме давят нечии бури... Мъртви думи -

стъкла под голи крака. Пясъчен замък -

сигурен пристан са кулите.

Ако някоя нощ все пак титанът Сизиф

ме докосне с ръка, за да трепна –

ще се трогне, че  в истукана душа

като слюда примамва и свети!