„Избяга любовта”
(посветено на А...)
Избяга от мен любовта.
Замъкът от мечти с грохот се срути,
а с толкова много мечти го строих.
Отново останах без дъх в нощта,
гаснещ и сам в самота.
Не мога да дишам от болка.
За кого ли напразно ми бие сърцето?
Боли ме а тебе отново те няма.
Защо ме измами любов?
Защо си отиде?
Отново...
© Тодор Тодоров Todos los derechos reservados