Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.
И тази тишина е вечен спомен,
като вечността на есенния лист отронен,
остава там душата ни свободна
без веригите на тежест родна.
Чувал ли си някога съдбата
без звук да чука на вратата
и да иска с тебе да избяга...
и нейната верига, казват, стяга.