enikor (Николай Николов)
17 13
2 abr 2010, 19:28

Изчадие 

  Poesía » De amor
1030 0 5
Обърни се, върви си по-бързо във ада.
Иди сред подобни на тебе създания.
Пий кръв човешка, пробождай очи,
храни се с омраза и чужди страдания.

Как си излязла от черното царство,
кой е забравил да тръшне вратата...
Защо не познах в теб гласа на лукавия,
защо не се вгледах в кръвта по устата...?

Срути моя свят и отрови мечтите ми.
Надеждите всички изкла ги пред мене.
Останах без сянка дори, но човешкото
от мен не успяваш все още да вземеш.

Прощавам ти, бедно, проклето създание!
Сега си върви, забрави, че ме има.
И нека заключват вратите ви здраво,
и всяка врата да я пазят по трима.

Царю на ада, принце прокуден,
твойте създания тук са опасни.
Където преминат, цветята повяхват.
Дръж ги с вериги, че свят ще погасне.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!Стиха ти е уникален!
  • Завладяващо...
    "Как си излязла от черното царство,
    кой е забравил да тръшне вратата...
    Защо не познах в теб гласа на лукавия,
    защо не се вгледах в кръвта по устата...? "
    Точно това ми хареса най-много Успех!
  • Уникално е! Обичам когато стихът излъчва такава сила!!!
  • Хард, но пък там му е мястото!
  • Лелее. Много хард.
Propuestas
: ??:??