Gareva (Гинка Гарева)
86 189
4 sept 2009, 0:20

Изглед 

  Poesía
473 0 3

Край слънчево море, на ситен пясък,

пленени от безкрайна синева,

заслушани във вечния му плясък,

склонили са те двамата глава.

 

По пясъка следи на много хора,

но в този миг са двамата сами.

Спокойно е морето, за отмора

да прекопира залез се стреми.

 

Как искам да повярвам, че сме ние

и чайките над двама ни кръжат.

Под нашите крака водата бие.

Поемам неусетно аромат,

 

какъвто само край морето има.

На рамото ти слагам в миг глава,

готова да забравя свойто име,

но да усетя тази синева.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
    Замечтах се.
    Поздрави!
  • Красиво и романтично!!! Много ми хареса!
  • Това е осществима мечта мила.Морето ви чака! Стихотворението ти е
    една красива мечта. Хареса ми!
Propuestas
: ??:??