14 feb 2019, 8:43

Изгнание 

  Poesía » De amor
884 2 2

От днес се уча на изгнание,
притихнали очите са от студ.
Помръквам в нечие мълчание,
а вятърът ме гони като луд.

 

И чезна в зими насред лято,
и сякаш се преструвам на умрял.
Прокуден и без нищо свято...
... тръгвам, но не знам дали съм цял.

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В такива моменти човек си прави равносметка. Хареса ми!
  • Познато усещане... Докосваш, Юли!
Propuestas
: ??:??