evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
10 nov 2017, 16:26

Изгнаници 

  Poesía » Civil
941 3 11

ИЗГНАНИЦИ

Автор: Генка Богданова

 

Земьо, земьо, моя родна земьо,

моя радост, моя черна мъка!

Как да те оставя, мила земьо,

предстои ни тягостна разлъка?

 

Чужди хора с тебе ме разделят.

Де ли водят пътища далечни?

Род от род насила се отделят,

чужди късат връзките сърдечни.

 

Земьо моя, моя родна люлка,

тук засуках първото си мляко,

тук залюбих вярната си булка,

тук роди се рожбата ми малка.

 

В теб остава гроба на баща ми,

ти прегръщаш костите на мама.

Знам, при теб сърце ми ще остане,

земьо мила, мъко най-голяма!

 

Пуста орис, дето ни разделя

с двора бащин, с родната ми къща!

Тъй дърво от корен се отделя

и живота в него се не връща.

 

***

 

Камбаната бие за последно “Сбогом!”

Изгнаници тръгват по пътища прашни.

Кажете ми, хора, кажете за Бога,

кой ни осъди на мъките страшни?

 

Нозете – олово, в гърдите ми – пламък!

Сълзите капят под родната стряха.

Очите ми търсят надгробния камък,

под който най-скъпите хора заспаха.

 

Кой ще им носи цветя и водица?

Кой ще им шепне със обич синовна?

Къде ли ще пали за тях и свещица

душата прокудена, тъжна, неволна?

 

Българи клети, къде ще отидем?

На кой ще оставим огнищата родни?

Кога ли пак свидната къща ще видим?

Кой ще пожъне нивя хлебородни?

 

Камбаната бие най-тъжното: “Сбогом!”

Сълзи пророни за нас и небето.

“Сбогом!” – от мъка да кажа не мога.

Тръгвам, но тука остава сърцето!

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Тези две   стихотворения, които нарочно обединих  и публикувам заедно,  са посветени на всички българи -–бежанци, прокудени насилствено от родните си градове и села, принудени да се скитат немили-недраги по непознати пътища, гонени и преследвани от озверели башибозуци, търсейки място, където да започнат от нулата живота си. Аз съм потомка на една от тях, баба ми Евгения. Поклон пред паметта ѝ!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи много актуално - писала си го за с мисъл за миналото , но с пълна сила важи и в настоящето! Браво!, Генче !🌷
  • Благодаря и на вас, Владислав, Хари, Албенче ,че оценихте това стихотворение!
  • Поклон пред паметта им, Генче, а теб поздравявам за този стойностен стих!
  • Вълнуващо и истинско!Поздравления за стихотворенията,Генка!
  • Благодаря ти, Любомире!
  • Чудесно пресъздадена емоция от раздялата с родния край. Поздравления за майсторството!
  • Да, Иржи, потомка съм на бежанка, но и като човек, като българка се вълнувам от съдбите на тези хора. А виждаш,че и днес много хора, макар и по други причини, са принудени да изоставят родните си места и да тръгнат по света, понесли болката от раздялата с родината си.
    Благодаря и на тебе, Рени, че хареса моите стихове. Те са родени в сърцето ми.
    Права си и ти, мила Люси, че това са факти исъбития, които не бива да се забравят. Затова под една или друга форма, трябва да говорим и напомняме за тях най-вече на младото поколение.
  • Толкова трогателни,толкова съвършени стихове,Генче,че ако не беше написала,че си потомка,щях да си го помисля...Преживяванията ,вероятно са разказвани от поколенията ви,затова са толкова емоционални!Звучат като възрожденските стихове...
  • Харесах! Тежка е била съдбата им, но и днес не е леко. Поздрави!
  • Хареса ми, Генке!
  • Не бива да се забравят такива факти от историята! Браво, Генче, с много чувство си ги написала! И много неща са и до сега валидни...
Propuestas
: ??:??