Ти храниш с гордост егото си всеки ден...
- А остави ли смирение за душата?
тя кротко си стои във ъгъла и чака,
безкористно да я почерпиш с доброта.
- Защото знаеш ли? - душата боледува,
когато лоши чувства в теб пируват,
когато само тялото ти е на почит,
когато мислите ти са със негативен прочит.
Тогава болестта при теб пристига,
неканена и зла на черен кон
и триумфално силата ти взима,
спечелвайки поредния си трон.
И почваш да се питаш непрестанно:
- Защо допуснах във дома ми болестта?
- С какво заслужих тази участ?
- Това ли ще е моята съдба?
Изобщо не унивай и не се отчайвай,
викни на помощ прошката и доблестта
и убеди ги, че от все сърце желаеш
да ти помогнат да изгониш болестта.
Прогонете също егоизма,
омразата, тъгата, гордостта,
а болестта ти като няма със какво да се нахрани,
ще си отиде както е дошла.
© Неземна Todos los derechos reservados