Последен сноп светлина се изсипа
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха
в изплакан миг, пропукал вечността.
Дъждът валя. Огньове прегоряха.
Не се обърна. И не ме видя.
Изгорелите възторзи умират.
Прострелян бе светът. И замълча.
Безмълвие в недрата му извира.
И тишината потъна... в тишина.