Безчувствена, безсмислена и нечовек...
Понасях силно твоите думи тежки.
И вярвай, ако искаш, няма лек
за мойта рана... И за моите грешки.

С високо самочувствие и силна воля.
За Бога, аз така ли ти изглеждам?
Когато плачейки, на теб се моля.
Когато разговор със теб провеждам?

Нима изглеждам ти безчувствена?
Нима сърцето ми е лед?
И усмивката ми е била изкуствена?
Какво да кажа АЗ за ТЕБ?!?

Не мога... вече да се боря.
И нека съм робот във твоите очи.
Не мога с егото ти аз да споря.
Промяната, в която се кълнеше, мили, не личи...

Закле се ти, че си човек.
Закле ми се в душата своя.
Но за гордостта ти просто няма лек.
Видя ли във очите ми пороя?

Видя ли колко силно страдах?
Видя ли, как от болка цялата горях?
Видя ли ставайки, как падах?
Видя ли, как... сред нищо оцелях?

Видя ли, как постигах цели?
Видя ли, как за ТЕБ се борих?
И онемяла, гледайки и хора онемели -
сама се питах - "Как Го Сторих?!?"

Силна съм... Сега! Видя ли?
Силна бях... И се държах...
А ти, любими, не разбра ли,
как плачех, молех и крещях?

И с цялата си наглост неприлична.
Обиждаш ме, рушиш граденото във мен.
И чувствам се подмамена, потъпкана, безлична.
На любовта ти цялата във плен!

А ти ми каза, че си "попивателна"!!!
Нали не ти тежеше това, че ми помагаш?!?
Нали аз бях добра и мила, състрадателна.
Защо от думите си тежки бягаш?

Изведнъж за тебе станах озлобена.
Изведнъж съм "ДОЛЕН ЕГОИСТ"!!!
Защо дойде във църквата със мене?
Защо запали свещ - нали си АТЕИСТ?!?

Защо накара ме да ти повярвам?
Защо ме счупи и на две ме смаза?
И времето си трудно аз прекарвам
във спомена за твоите лъжи, любов, омраза.

И пак съм с теб. И ТЕ ОБИЧАМ!
И пак оставам - цяла онемяла.
Каквото и да съм, аз все приличам
на мацката - в играта ти поредна ИЗГОРЯЛА!!!