Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов
под зелените лозници
с гроздове под тих покров –
като вощени свещици.
Натежалите лозя
с дарове – за бъдна сватба,
пълнят хладната маза,
а градът честит се радва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse