И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта,
любимата му Луна не я видя,поглежда с тъга.
То изпълнено със светлина, тя с тъмнина,
търсят се но това е кръговрата на живота.
Слънцето с усмивка ни изпраща лъчи,
топлината и светлината от него струи.
Усмивката появява се и на нашите лица,
гали то лицата ни с топла и нежна ласка. ...