ellyst (Ели)
136 868
15 abr 2008, 22:06

изгрев 

  Poesía » Del paisaje
920 0 7
Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви
са полегнали сластно под вятъра.
Заревото с любов ги гори,
а морето с атлаз се намята.
Щур, по пясъка рие с нозе
понеделнишки дъжд - отпочинал.
(Всяка капка мечтае да се
прероди във море.) Без причина
корморани, изпънали врат,
над вълните се щурат изнервени.
Фар проблясва и праща ми хлад -
свеж и лек, като дъх на сирени.
Хоризонтът, гримиран в ръжда,
всеки миг ще избухне във пламъци.
Сепнат, вятърът смита дъжда
и отвя всички облачни замъци.
Изсветля.

 

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Щур, по пясъка рие с нозе
    понеделнишки дъжд - отпочинал...

    Кефи!!!

  • Джонатан Чайката!
  • Изсветля и в моята душа...
    Много красив, много светъл стих!
    с обич, Ели.
  • Много хубав стих, Ели!!! Поздравления!!!
  • Ако знаеш колко ми хареса...!
    И предвид на това, че вън вали, а работата ми е край морето,
    за мен в момента този стих е още по-скъп!
    Поздравления!
  • "Хоризонтът, гримиран в ръжда,
    всеки миг ще избухне във пламъци.
    Сепнат, вятърът смита дъжда
    и отвя всички облачни замъци.
    Изсветля."

    Очарована съм! Вълшебен стих!
  • "Щур, по пясъка рие с нозе
    понеделнишки дъжд - отпочинал" !
    Може и да не е точно моят тип поезия, но определено стихото си струва! Браво и поздрави!
Propuestas
: ??:??