Изгрев

10 sept 2008, 22:55

Poesía

849 0 8

Изгрев
Изгрява слънцето самотно
над заспалия, затихнал свят,
показва бавно, неохотно
красотата на напъпилия цвят.
И сладък мирис се разнася
над плодови градини и поля.
На новия пореден ден поднася
надежда в мъничка искра.
Седя на брега, поглед впила
във необятното синьо море
и дъгата, нежен сърп извила, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изгрев

Искате да прочетете повече?

Propuestas