23 abr 2009, 16:09

Изгрев 

  Poesía » Del paisaje
659 0 2

 

Изгрев

 

Над земята засиява

небосводът - син атлаз.

Слънце алено огрява,

с радост го посрещам аз.

 

По небето път поели,

пръснати надлъж и шир,

плуват облаците бели,

пълна е душата с мир.

 

Трепва старата черница,

шушнат нейните листа.

Шеметно излита птица,

пърха леко със крила.

© Тоди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив изгрев! поздрав, Тоди!
  • Много ми хареса. Само накрая като чели повече ми се връзва крилца вместо крила, но и така е много хубаво, поздравления!
Propuestas
: ??:??