Изгрев
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява.
Гушваш го, но нищо в теб не трепва...
Дните се оплитат в будни нощи.
Таткото подхърква, все почерпен,
ти все кърмиш, сънена, немощна.
А в ума ти скърца като мишка
мисълта за някаква измама
и вълни от ропот в теб се плискат: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse