31 ene 2009, 18:39

Изгрев след мръкнало (дует за едно победно начало) 

  Poesía
596 0 5

Второто ни дуетно стихотворение с Темида!

 

 

Забравих,
че те гледам само от моя ъгъл,
а ти не си плосък.
Оставих
душата да се стапя  в пъкъл
сякаш е восък.

 

Стана течна.
После изля се във форма звездичена
със сила метеорна.
Сега е вечна.
С ветрове и стихии окичена,
чиста и просторна.

 

И литнах.
Напред към простора обагрен
от залезно кърваво.
Аз исках.
Небе да целуна в миг леден.
Преди да е мръкнало.

 

А ставам.
Свободна пак се прераждам...
вечна със утрото.
Вече не падам.
Уморих се без сълзи да страдам.
Минах през трудното.

 

Целувам...
Орисия соларна в магични лъчи.
Не чувам твоите крясъци.
Танцувам...
Божествена музика е ти да мълчиш
сам в потъващи пясъци.

 

Прошепвам.
Че пеперудите винаги имат души,
така непомръкнали.
И чувам.
Тишината  във мен спря да ечи.
Лъчите са се завърнали.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??