14 sept 2014, 12:30

Изгреви, залези 

  Poesía
1062 0 11
Какво, че денят се изнизва?
Нали утре пак ще е тука.
Доволно сърцето почуква
от изгрев до залез до изгрев.
И аз съм безгрижно капризен,
пилея секунди и чувства.
А слънцето леко препуска
от изгрев към залез към изгрев.
От бегли въздишки запален,
пламти хоризонт от надежда.
Но моят живот ме отвежда
от изгрев към залез.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??