Изгревът на моята душа
подпалва всичко в мене.
Изсмуква цялата тъга,
събирана от доста време.
Изгревът на моята душа
влюбено целува ми сълзите.
Докосва нежно моята ръка
и носи ме вълшебно към мечтите.
Изгревът на моята душа
любезно отстранява самотата.
Разгаря в мене любовта
и заключва в себе си тъмата.
Изгревът на моята душа
целува се лъжовно с тишината.
Види ли в очите ми сълза,
изтрито праща я при самотата.
Изгревът на моята душа
за любовта роден е.
Копие е на радостта
и за добротата той живее.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
Моите прегръдки, омайниче!!!