Изгревът на Сърцето

Дълбоко в мен тъжи малката светиня.

Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.

Къде сам аз, къде са моите деца,

къде са ветровете на прерийната радост?

Къде са малките листа на моите ръце?

Къде е лепкавата кал, в която сам родена -

къде ли е душата на нашата сесттра,

къде ли е милувката на сребърния вятър?

Къде е светлината на дъгата, която озарява моята душа?

Нима вятърът не духа вече, нима съм само "аз" на този свят?!...