27 ago 2019, 14:58

Изгря луната с трепет плах 

  Poesía » De amor
562 2 15

Изгря луната с трепет плах

 

Изгря луната с трепет плах,

въздишки тягостни не спят...

В косите черни  – звезден прах,

хиляда бездни ни делят...

 

Когато в този късен зрак

печални стихове редя...

По него вехна пак и пак

и искам да се преродя...

 

Таз разлъка, как тежи ми,

с потайни клетви го зова...

Нейде там Амур ме мами,

но няма смисъл от това...

 

И щом блесне в мрачината

на утрото светлика бял...

Знам – изкупвам си вината,

в живота туй е моят дял...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??